TMD

Вашият опит в областта на подвижното и неподвижното протезиране
Аватар
ivan paskalev
модератор
модератор
Мнения: 962
Регистриран на: Вто Ное 15, 2005 4:51 am
Местоположение: Eugene, OR

TMD

Мнение от ivan paskalev »

Имате ли пациенти с темпоромандибуларни проблеми - било то вътрекапсуларни или мускулни? В българското обучение тази тема въобще не се засегна, а значителна част от популацията има симптоматични дисфункции....
София '99, Tufts Universtiy School of Dental Medicine '07
Изображение
Животът е кратък, науката безкрайна!
д-р Табаков
чест потребител
чест потребител
Мнения: 217
Регистриран на: Пон Яну 23, 2006 10:18 pm

Мнение от д-р Табаков »

Досега, това, което съм забелязал у отделни хора и пациенти е несиметрично развита дъвкателна мускулатура - масетери основно. Мои близки роднини имат изместване на средната линия и то заради неправилно неснемаемо протезиране преди много години. Чист ставен или мускулен проблем не съм видял все още, но смея да твърдя че доста ги изучавахме по хирургия, дори на клиниката такъв въпрос ми се падна. Е ако бяха наблегнали и на параклининиката - рентгенографията, още по-добре. :roll:
Аватар
ivan paskalev
модератор
модератор
Мнения: 962
Регистриран на: Вто Ное 15, 2005 4:51 am
Местоположение: Eugene, OR

Мнение от ivan paskalev »

Не знам какво сте изучавали вие д-р Табаков, но е парадокс, че се изучават по хирургична стоматология, след като само малка част от тях се лекуват хирургично - само най-тежките.
Факт е, че голямата част от тези смущения са миофункционални в резултат от дефектна артикулация и парафункция. Ако не се елиминират се променят и ставните елементи. И двете фази могат да бъдат асимптоматични или симптоматични. Немалко от хората които страдат от хронично главоболие, дори болки във врата могат да бъдат повлияни успешно с някаква форма на оклузална терапия.
Проблемът става голям, когато на асимптоматичен пациент му направим коронка и стане симптоматичен....

А за параклиниката- да каже д-р Стефанов 8).
София '99, Tufts Universtiy School of Dental Medicine '07
Изображение
Животът е кратък, науката безкрайна!
Аватар
diastemma
чест потребител
чест потребител
Мнения: 282
Регистриран на: Вто Мар 28, 2006 10:20 am

Мнение от diastemma »

ivan paskalev написа:Не знам какво сте изучавали вие д-р Табаков, но е парадокс, че се изучават по хирургична стоматология, след като само малка част от тях се лекуват хирургично - само най-тежките.
В България много неща са парадокс - учудва ме, че вече сте го забравил:roll:
Включително това, че много от нещата, които научават стоматолозите, са поради собствени усилия, желание и опит, а не се преподават в университета.
отявлен котколюбител!
http://www.vbox7.com/play:6cc9f30d
Аватар
ivan paskalev
модератор
модератор
Мнения: 962
Регистриран на: Вто Ное 15, 2005 4:51 am
Местоположение: Eugene, OR

Мнение от ivan paskalev »

Здравейте, имам проблем със зъбите и по-точно вечер ужасно силно скърцам. Доколкото мога да преценя се касае за бруксизъм, въпреки че нямам официално поставена диагноза. По препоръка на зъболекаря ми си направих шина, с която да спя вечер. Проблемът е обаче, че когато я нося ми се схваща челюстта и не мога да си отварям устата повече от половината. Имам известно износване на челюстната става и предполагам че на това се дължат болките но не съм толкова вещ за съжаление Искам да попитам дали въпросните шини за бруксизъм биват много видове или всичките се изготвят от един и същ материал. Моята струваше 120 лв. и е твърда (като пластмаса), но съм виждал снимки на подобни шини които изглеждат доста по-меки (приличат повече на силикон отколкото на пластмаса) и също така съм се интересувал за цени на подобни шини и има такива от 400-500 и повече лв. Мислите ли че ще имам същия проблем със схващането на челюстта ако сменя шината с по-скъпите и евентуално по-меки такива? Също желая да попитам има ли някакви медикаменти за успокояване на нервната система които имат възможно най-малко отражение върху организма и, ако да, колко време ще ми се наложи да ги приемам.
Ето един такъв случай от форума за пациенти. Пациентът от асимптоматичен е станал симптоматичен в резултат от интервенция. Не е зле да се замислим за това. Обстоен ТМ преглед трябва да се провежда на всеки пациент, но особенно когато се правят големи промени в оклузията - под това разбирам всичко от единични корони нагоре.
Този случай шината за бруксизъм може да се превърне и в диагностично средство, както и в средство за лечение на ставният проблем - стига човек да знае какво прави......
София '99, Tufts Universtiy School of Dental Medicine '07
Изображение
Животът е кратък, науката безкрайна!
Аватар
ivan paskalev
модератор
модератор
Мнения: 962
Регистриран на: Вто Ное 15, 2005 4:51 am
Местоположение: Eugene, OR

Мнение от ivan paskalev »

От 12 години след поставяне на 12 коронки страдам почти непрекъснато от болки в мускулите на главата, лицето, в синусите, в пародонта, характерни за Синдрома на Костън (синдром на дисфункция на темпоро-мандибуларната става), а доколкото разбирам съм страдал от него през целия си живот, но никой не го е диагностицирал. Причината е ортодонтски проблем на горните резци и кучешките зъби.
Доколкото разбрах този проблем се решава чрез метода "избирателно изпиляване", но в София обиколих най-скъпите зъболекари и най-титулуваните професори, но не успях да намеря специалист, който да владее този метод, въпреки че според данни на American Dental Association от него страдат около 15 % от хората (тоест, около 1 000 000 българи!!!) Можете ли да ми помогнете със съвет или по друг начин.
Ето още един постинг пак от там. Не е зле да се позамислим над проблема. Липсата на сериозна школа по тези въпроси в България граничи с пародонталната ситуация от преди 1997.
София '99, Tufts Universtiy School of Dental Medicine '07
Изображение
Животът е кратък, науката безкрайна!
antony
нов потребител
нов потребител
Мнения: 22
Регистриран на: Пон Май 07, 2007 9:04 am
Местоположение: plovdiv

Мнение от antony »

Да, наистина проблема с ТМС не е толкова рядко явление,но в интерес на истината не съм и попадал на кои знае каква литература по въпроса.
Аватар
Stefan Peev
почетен член
почетен член
Мнения: 797
Регистриран на: Нед Ное 13, 2005 5:35 pm

Мнение от Stefan Peev »

Мога да препоръчам 4-ти том от хирургията на Фонсека. Който има време и иска да разбере тази група заболявания е добре като начало. Лечението ще трябва да оставим на лицево-челюстните хирурзи, тъй както нормативните актове у нас го изискват вече.
Д-р Стефан Пеев, д.м.
antony
нов потребител
нов потребител
Мнения: 22
Регистриран на: Пон Май 07, 2007 9:04 am
Местоположение: plovdiv

Мнение от antony »

Мерси !!!
Аватар
ivan paskalev
модератор
модератор
Мнения: 962
Регистриран на: Вто Ное 15, 2005 4:51 am
Местоположение: Eugene, OR

Мнение от ivan paskalev »

От тази книга ми просветнаха доста работи :Изображение
Лечението ще трябва да оставим на лицево-челюстните хирурзи, тъй както нормативните актове у нас го изискват вече
Това... да.... досадна работа... нормативни актове.... 80% от ТМС патологията е в резултат от оклузията - какви хирурзи какви пет лева?
София '99, Tufts Universtiy School of Dental Medicine '07
Изображение
Животът е кратък, науката безкрайна!
Аватар
клещомицин5561
редовен потребител
редовен потребител
Мнения: 463
Регистриран на: Чет Юли 20, 2006 11:40 pm

Мнение от клещомицин5561 »

Малко късно се включвам, но темата е толкова интересна, че стига за цял живот. Още повече, че подобни заболявания започват да се срещат все по-често. И оттук идва основният проблем - че се объркват миофасциалните проблеми със ставни такива и оттам съответно и погрешното лечение.

Д-р Паскалев, не знам кое ви дава основание да твърдите, че тази тема в България не се засяга. В учебника по Хирургична стоматология под редакцията на проф. К. Анастасов от 1979 (!!!) година има цели четири страници, посветени на миофасциалния дисфункционален болков синдром. Знам, че веднага ще ме зачекнете, че сега на запад го наричат "кранио-мандибуларна дисфункция", но проблемът е същият. В книгата "Лицево-челюстна и орална хирургия" под редакцията на проф. Угринов от 2006 г. има цял раздел, посветен на заболяванията на долночелюстната става, като за миофасциалния дисфункционален болков синдром има цяла глава. Това, че дадено заболяване не се среща особено често по време на студентското обучение не значи, че липсва или не се изучава, а просто, че се забравя и това е абсолютно нормално. А това, че някои от нас не четат българската специализирана литература след завършване на следването си остава за тяхна лична сметка.

Докато заболяванията на ставата са сравнително ясни, то нещата с МДБС или кранио-мандибуларната дисфункция (ако щете) са доста комплицирани. И, д-р Паскалев, причината не е само в "дефектната артикулация и парафункция". Има доста случаи, когато пациентът е бил на стоматологично лечение и е стоял повече от час с отворена уста, когато (особено често в днешно време), при стресови ситуации пациентите започват да чувствуват болки в една от лицевите половини. Да не говорим за прекомерното дъвчене на дъвка. И не случайно близо 3/4 от пациентите са жени. И не знам кой друг, освен оралният хирург (естествено в тясно сътрудничество с ортопеда) би трябвало да лекува тези болни.

За мен важи едно единствено правило: в подобни случаи карам пациента с ЕДИН пръст да ми посочи ТОЧНО къде го боли, без да ми описва кръгове или нещо подобно. И в повечето от случаите мястото, където той сочи не съвпада с ТМС. Двустранното палпиране на дъвкателните мускули е задължително. Проблемът е още по-голям, когато в засегнатата област има развалени зъби или протеза със съмнение за декубитуси. Във всички случаи аз правя анестезия на в областта на суспектния мускул и изчаквам да видя дали оплакванията ще преминат. В много от случаите, особено в началото, тази анестезия има и лечебно действие и доста от пациентите след това споделят, че оплакванията са преминали (за съжаление не при всички), тъй като по-нататъшното лечение е доста проблематично, но това е описано достатъчно добре в споменатите учебници.

Ще се радвам да чуа лични впечатления от вашата практика, а не цитиране на разните автори.
Аватар
diastemma
чест потребител
чест потребител
Мнения: 282
Регистриран на: Вто Мар 28, 2006 10:20 am

Мнение от diastemma »

Благодаря, много ценни диагностични съвети! :thumb:
отявлен котколюбител!
http://www.vbox7.com/play:6cc9f30d
Аватар
ivan paskalev
модератор
модератор
Мнения: 962
Регистриран на: Вто Ное 15, 2005 4:51 am
Местоположение: Eugene, OR

Мнение от ivan paskalev »

клещомицин написа:Малко късно се включвам, но темата е толкова интересна, че стига за цял живот. Още повече, че подобни заболявания започват да се срещат все по-често. И оттук идва основният проблем - че се объркват миофасциалните проблеми със ставни такива и оттам съответно и погрешното лечение.

Д-р Паскалев, не знам кое ви дава основание да твърдите, че тази тема в България не се засяга. В учебника по Хирургична стоматология под редакцията на проф. К. Анастасов от 1979 (!!!) година има цели четири страници, посветени на миофасциалния дисфункционален болков синдром. Знам, че веднага ще ме зачекнете, че сега на запад го наричат "кранио-мандибуларна дисфункция", но проблемът е същият. В книгата "Лицево-челюстна и орална хирургия" под редакцията на проф. Угринов от 2006 г. има цял раздел, посветен на заболяванията на долночелюстната става, като за миофасциалния дисфункционален болков синдром има цяла глава. Това, че дадено заболяване не се среща особено често по време на студентското обучение не значи, че липсва или не се изучава, а просто, че се забравя и това е абсолютно нормално. А това, че някои от нас не четат българската специализирана литература след завършване на следването си остава за тяхна лична сметка.

Докато заболяванията на ставата са сравнително ясни, то нещата с МДБС или кранио-мандибуларната дисфункция (ако щете) са доста комплицирани. И, д-р Паскалев, причината не е само в "дефектната артикулация и парафункция". Има доста случаи, когато пациентът е бил на стоматологично лечение и е стоял повече от час с отворена уста, когато (особено често в днешно време), при стресови ситуации пациентите започват да чувствуват болки в една от лицевите половини. Да не говорим за прекомерното дъвчене на дъвка. И не случайно близо 3/4 от пациентите са жени. И не знам кой друг, освен оралният хирург (естествено в тясно сътрудничество с ортопеда) би трябвало да лекува тези болни.

За мен важи едно единствено правило: в подобни случаи карам пациента с ЕДИН пръст да ми посочи ТОЧНО къде го боли, без да ми описва кръгове или нещо подобно. И в повечето от случаите мястото, където той сочи не съвпада с ТМС. Двустранното палпиране на дъвкателните мускули е задължително. Проблемът е още по-голям, когато в засегнатата област има развалени зъби или протеза със съмнение за декубитуси. Във всички случаи аз правя анестезия на в областта на суспектния мускул и изчаквам да видя дали оплакванията ще преминат. В много от случаите, особено в началото, тази анестезия има и лечебно действие и доста от пациентите след това споделят, че оплакванията са преминали (за съжаление не при всички), тъй като по-нататъшното лечение е доста проблематично, но това е описано достатъчно добре в споменатите учебници.

Ще се радвам да чуа лични впечатления от вашата практика, а не цитиране на разните автори.
Колега Клещомицин, радвам се че още някой се включи в темата, която за мен лично е интересна. Прав сте, преди десетина години имаше ЦЕЛИ 4 страници в учебника по който аз учех но пък не беше в конспекта за изпит, нито сме имали лекция или пък практични занятия, да знаем как да направим обстоен преглед на ТМС и мускулатурата. Не съм имал удоволствието да прегледам учебника на проф Угринов, сигурен съм, че е на ниво, професора е отличен преподавател.
И да, не всичко е оклузия и парафункция, съществува и остеоартрит, травма, инфекция, но дъвченето на дъвка и стреса отново могат да бъдат отнесени към оклузални/ парафункционални проблеми с уговорката, че както и всеки друг болков синдром подлежащия психологичен фон е може би най-важен.
В литературата съществува също така и доста противоречие, но факт е, че голяма част от пациентите биват лекувани освен с лекарства, физиотерапия, мека диета, почивка и т.н. и с различни видове оклузални шини, чиято основна роля вероятно се свързва отново с премахването на предварителни контакти и релаксирането на мускулатурата.

И не знам кой друг, освен оралният хирург (естествено в тясно сътрудничество с ортопеда) би трябвало да лекува тези болни.
Ами според мен темпоромандибуларните/миофациални проблеми са достатъчно комплексни както етиология и лечение, за да се лекуват в екип от различни специалисти ( протезист, ортодонт, физиотерапевт, иглотерапевт, психиатър), под ръководството на общопрактикуващ зъболекар или най-добре ТМД специалист, но л.ч. хирург - само когато се опре до ножа.


В САЩ е стандарт на всеки пациент да се прави скринингов преглед за ТМД. Отнема около минута-две, вкючва анамнеза, палпация на ставите, основните групи мускули, измерване на максимално отваряне на устата. Да речем 25% от пациентите имат шумове в ставите и/или девиация, но повечето от тях са без оплаквания.

Клинични случаи....

ето един доста типичен от форума за пациенти:
Аз съм на 34г нося апаратче от 5-6мес, на горна челюст,старая се да е денонощтно.
Целта е коригиране на дълбока захапка и 2 криви зъба отпред.
Проблема е че от 2-3 седмици сутрин - когато се храня, отдясно долната ми челюст ми прещраква, сякаш се "откача". Няма болка.После през деня не го чувам. Каква е причината и дали ще продължи?
За мен - в резултат от ортодонтското лечение се е появил или предврителен центичен или латерален контакт на неработната страна. В резултат - мускулен дисбаланс , който е по-силен през нощта. Пртеригоидеус латералис е активен и придърпва артикуларния диск. Диагноза - предна дислокация на латералния полюс на диска с редукция ( прищракването когато при отварянето кондила се предвижва напред и се връща отново във вдлъбнатината на диска.
Лечението- съгласувано с ортодонта - възвръщане на оклузална хармония.

За съжаление, или по-скоро за радост, повечето случаи с които аз съм се занимавал са леки или профилактични:

24 годишна дентална студентка. Асимптоматична, има няколко дефектни моларни възстановявания. Признава, че стиска зъби (центричен бруксизъм), особенно по време на изпити. Оклузията- имедиятна дисклузия при пртотрузия и латеротрузия.
При рутинният преглед на ТМС, се установи леко и ранно реципрочно билатерално пукане. Мускули- б.о. Диагнозата- също предна дислокация на латералният полюс на диска с редукция.
Лечението - оклузална шина за бруксизъм с контакти само канин до канин и единични центртични слаби контакти на последните молари ( за стабилност), които имедиатно да се елиминират при протрузия и латеротрузия. Целта - мускулен дисбаланс има само при контактуващи задни зъби. За случая ше е нужно време да проследим за подобрение.

80 год жена с тотално протезиране. Протезите са на 10+ години и оклузалните повърхности износени. Пациентката спи с тях. Силно пукане от дясната става, доловимо с просто ухо, S образна девиация на челюстта при отваряне. Диагнозата- предна дислокация на десния диск(латерален и медиален полюс?) с редукция. Лечението - нови протези. Пациентката бе инструктирана да не носи протезите през нощта. В период от година пукането и девиацията значително намаляха (вероятно обратно връщане на медиалната част на диска върху кондила).

30 год мъж. Асимптоматичен.
Несполучливо ортодонтско лечение преди 5 години, в резултат на което се е загубило инцизалното водене при протрузия и каниновото при латеротрузия (долу горе- отворена захапка). Значителна атриция /износване на задните зъби - съмнения за бруксизъм. Палпация на мускули и ТМС- б.о. На ортопантомография се наблюдаваше интересна находка ( яд ме е , че загубих usb-то със снимката)- загуба на конвектността и изглаждане на повърхностите на кондилите - изглеждаха направо триъгълни. Диагнозата - отворена захапка, ексцентричен бруксизъм, атриция и ремоделиране в кондилите.
Лечението- плоска максиларна шина за бруксизъм с контакти само на канините. Препоръчано бе ортодонтско лечение за възстановяване на инцизално/каниново водене.


Имам и няколко случая със симптоматични пациенти, но тогава още не бях много в час и препоръките се свеждаха до мека диета, ибупрофен - макс доза, топли компреси и ако не мине- пращане на специалист. :wink:
Последно промяна от ivan paskalev на Нед Юли 15, 2007 7:39 pm, променено общо 1 път.
София '99, Tufts Universtiy School of Dental Medicine '07
Изображение
Животът е кратък, науката безкрайна!
Аватар
клещомицин5561
редовен потребител
редовен потребител
Мнения: 463
Регистриран на: Чет Юли 20, 2006 11:40 pm

Мнение от клещомицин5561 »

Започвам от последното ви изречение, д-р Паскалев - за "изпращане на специалист". Това всеки нормален, редови зъболекар (или стоматолог) трябва непрекъснато да го има в главата си и като види, че с нещо не може да се справи, непременно трябва да потърси помощта на съответния специалист. И по този начин ще научи нещо ново, което до този момент не е знаел (или забравил). По простата причина, че до този момент не се е срещал с подобен случай (или че този въпрос евентуално не го е имало в конспекта за изпита и мн. др. подобни). И не трябва да ни е страх, че по този начин губим репутация - напротив, това е нашата основна задача - да мислим за евентуалното заболяване и в определения случай да насочим пациента към съответния лекар. (А не да мажем една "декубитална язва" в устата на пациента месеци наред, без да помислим, че това би могло евентуално да е и проява на карцином).

Абсолютно сте прав, че проблемите са комплексни и изискват при лечението участието на редица специалисти и както съвсем коректно сте отбелязали, не на последно място и консултацията с психиатър - особено в по-тежките случаи. Медикаментозното лечение си има своето значение, но в подобни случаи етиологичното лечение стои на първо място, т.е. отстраняване на причините, довели до страданието.

Анализиране на оклузията, селективното изпиляване (при индикации), общоуспокояващо лечение евентуалното отстраняване на стресиращите до този момент обстоятелства са едни от най-важните моменти в лечението.

При болки или пукане в ставата аз лично препоръчвам на пациентите да не търсят непрекъснато тези движения на долната челюст, при които се получават горните оплаквания, за да проверят дали още ги имат. По този начин те задълбочават получената до този момент травма. Както и да отварят съзнателно устата си до този момент, в който се получават болките. Или да се наблюдават по време на работа дали не стискат несъзнателно зъбите си - и ако това е налице, веднага да охлабят дъвкателната мускулатура. В подобни случаи мускулните релаксанти имат своето място в медикаментозното лечение. При наличието на бруксизъм или парафункции шината е задължителна.

Не съм много убеден дали скрининговият тест ще помогне особено, тъй като при наличието на симптоми пациентът ще има определени оплаквания (нека не го бъркаме с PSI-изследването). Дори да има известно изместване на медианната линия и "ес"-образно отваряне, след като няма други оплаквания - ще предприемете ли нещо??

Няма да забравя една моя пациентка, на която бе поставена долна тотална протеза и няколко дни след това тя се оплакваше от болки в дясната половина, сочеше лигавицата вестибуларто в областта на моларите, първият път и изпилих леко протезата и когато на следващият ден тя отново се появи със същите оплаквания без абсолютно никакво наличие на декубитус ми мина през главата, че може и да е болка в мускула. Което се и оказа - в птеригоидеус медиалис. Направих й обезболяване на мускула и оттогава няма никакви оплаквания.

Та както виждате - ЛЧ хирурга не винаги действува с "нож в ръката".
Аватар
ivan paskalev
модератор
модератор
Мнения: 962
Регистриран на: Вто Ное 15, 2005 4:51 am
Местоположение: Eugene, OR

Мнение от ivan paskalev »

По принцип лечение на асимптоматични пациенти не се налага, НО не бива да забравяме, че веднъж разхлаби ли се лигамента който придържа диска върху кондила, връщането назад е трудно, т.е. интракапсуларните изменения са често прогресивни. Ако имаме ранно реципрочно пукане , шансовите за лечение ( връщане на диска върху кондила) са много по-добри , от колкото при късно такова. Така че пациентът трябва да се информира и решението да е в негови ръце.
Не само по тази причина скринингов тест е необходим. По някога пациентите страдат от "главоболие", което не свързват с дъвкателните мускули, а често е точно това, особенно спазми в темпоралис.
Ако пациент страда от ТМД, оплакванията могат да се локализират в зъби, и излишни лечения да бъдат предприети; при подобен пациент да тръгнем да лекуваме коренов канал или да вадим труден зъб, само ще утежним ситуацията.
София '99, Tufts Universtiy School of Dental Medicine '07
Изображение
Животът е кратък, науката безкрайна!
Аватар
клещомицин5561
редовен потребител
редовен потребител
Мнения: 463
Регистриран на: Чет Юли 20, 2006 11:40 pm

Мнение от клещомицин5561 »

Напълно съм съгласен. И на края искам да цитирам един мой професор, който навремето казваше: "Диагнозата е лесна, когато се мисли за заболяването!" В противен случай няма да има правилна диагноза и ще бъдат лекувани и вадени зъби до посиняване.
dr.Petar Duchev
почетен член
почетен член
Мнения: 918
Регистриран на: Пет Дек 23, 2005 6:09 pm
Местоположение: София
Обратна връзка:

Мнение от dr.Petar Duchev »

Доста се размислих върху темата :( .Разговарях и с някои колеги,но явно доста ни липсва в областа на ТМС- диагностика и лечение.Като наблюдавам пациентите си ,виждам че проблемите с ТМС хич не са редки.Мисля да въведа в практиката следното предварително изследване:
1.Асиметрично ли е отварянето на устата
2.Отварянето на устата ограничено ли е или прекомерно
3.Определят ли се вътреставни шумове
4.Асинхронен ли е оклузионния звук
5.Болезнена ли е палпацията на дъвкателните мускули
6.Травматична ли е латерооклузията
Положителните отговори свидетелстват за наличие,а отрицателните-липса на заболяване.
Един положителен отговор-функционално здрав пациент
Два положителни отговора-вероятност за дисфункция на дъвкателния апарат(по-малка от 40 %)
Три и повече положителни отговора-вероятност за дисфункция близка до 100%
изследването е по Ahlers M.O.,Jakstat H.A. (2000)
"Няма попътен вятър само онзи,който не знае къде отива"
Сенека
dimitrov
почетен член
почетен член
Мнения: 624
Регистриран на: Сря Ное 23, 2005 5:02 pm
Местоположение: UK

Мнение от dimitrov »

Напоследък използвах на себе си NTI шина защото имах напрегнатост в масетерите и темпоралиса,крепитус,клик в дясната става-рано при отваряне.,с-образна девиация,няма болка при палпация,дъвчене.Леко главоболие вдясно в края на дълъг ден.Парафункция-дневна.
Долна НТИ шина -контакти само в областта на инцизивите.Драстично подобрение,също така ме депрограмира и сега знам точно къде ми е предварителния контакт-ще се уверя че няма никаква симптоматика и ще накарам колега да ме еквилибрира.
Защо започна сега обаче-преди 2 месеца си коригирах горен фронт с леко удължаване на централите и палатинално уплътняване.Предполагам че колкото и малко да е рестрикцията( заради бондинgа) na т.нар.envelope of function това е било капката която е преляла чашата и тригеминус-а ми се е активизирал.
Това следва да покаже че всяка наша намеса е от значение и трябва да се внимава.За съжаление не може да се очаква че ако премахнем пусковия механизъм проблемът ще изчезне със сигурност.Ако подобно нещо ви се случи трябва да се постави шина на пациента и да не е мека.
MSc in Restorative and Aesthetic Dentistry
University of Manchester
dimitrov
почетен член
почетен член
Мнения: 624
Регистриран на: Сря Ное 23, 2005 5:02 pm
Местоположение: UK

Мнение от dimitrov »

Обаче какво практическо значение има класификацията на Пайпър за лечебния план.Или пък как ще обясните че данните от клинично поставената диагноза се разминават в голям процент от случаите с ядреномагнитния резонанс и томографа.Въпреки това лечението с шини е ефективно в огромна част от случаите-а реално се ползват 5-6-7 вида шини и вариациите им.
Искам да кажа-Ок,стига с тези митове и легенди за сложността на ставните проблеми-в крайна сметка за общопрактикуващия има значение дали леченето му е ефективно и ако не е да го разпознае и да го изпрати на когото трябва на време.Това може да стане много лесно.
Давам пример-слагаме нов мост-всичко е наред ,оклузията 6,пасва добре и на следващия ден идва пациентът и казава -не можах да спя,боли ме,не мога да ям т.нат.Хващаме индигото-червено-сините точки изглеждат наред,ама за всеки случай изпиляваме добре.Пациентът каза -ох,облекчи ме(всъщност го облекчава чистата идея че правим нещо за него),идва на другата седмица-същата история-този път изпиляваме ''на сигурно''-да е плоско и гладко и без индиго,назидателно-облекчено казваме на пациента-ето виждаш ли че не е от захапката(новия мост,корона,пломба...недай си боже цялостен рехаб).Обаче проблема не спира-какво правим-обявяваме пациента за луд,нали вече няма точки!?
Сега да се върнем малко в началото-преди да сме изпилили-на прегледа-отнема точно 3 мин да се пипнат мускулите-масетер и темпоралис(другите се заклевам ч не можете да ги палпирате,въпреки че ГНАТОЛОЗИТЕ ще кажат -може разбира се),да се пипне ставата,да се разпита за бруксизъм,за ортодонтия в миналото,за главоболия,да се ослушаме за пращене в ставата,за кликове,за проблеми със ставата,да се види дали има девиация,проблеми със съня,да се опипа врата,да се види дали за много износени zybite.Ами ако няма такива неща не би трябвало да има проблем.Ако има обаче има вероятност,която се увеличава колкото повече от тези фактори присъстват да се наруши крехкостта на системата и да отключи инцидента.Такъв инцидент ще се случи на всеки който активно прави ортопедия-затова е важно да се знае какво да се направи без паника.Най-простото нещо е мека шина-само за остра болка и временно,става бързо и с един алгинатен отпечатък.ъплодвам как се прави твърдАТА шИНА и линка към NTI [inata.

http://www.nti-tss.com/


Изображение

Изображение

Изображение
MSc in Restorative and Aesthetic Dentistry
University of Manchester
Аватар
zara
почетен член
почетен член
Мнения: 539
Регистриран на: Съб Ное 19, 2005 2:34 pm
Местоположение: София

Мнение от zara »

Па във връзка с ТМД имам следното питане. Пациент на 12 години, кариес-резистентен, нормална оклузия - I клас по Енгъл, третите зъби и горните седмици все още са в пробив. Детето скърца със зъби нощно време и вече има видимо изтриване на 6-те зъби. Прави ли се някаква шина в случая и каква? Четох за азлични видове шини, но към момента не съм открила подходяща. Всяка една конфигурация би довела до интрудиране на зъбите и отваряне на захапката. Дайте идеи за лечение!
Публикувай отговор